Беньо Цонев


Категория на документа: Български език


 Университет

"Проф. Д-р Асен Златаров"

гр. Бургас

К У Р С О В А Р А Б О Т А

по

История на новобългарския книжовен език

Тема: Беньо Цонев

Изготвил: Николай Бахов ІІІ курс Проверил:

45гр. фак.№99 проф.дфн.И.Харалампиев

(1863-1926)

Беньо Цонев е роден на 12 януари 1863г. в Ловеч. Завършва прогимназия в родния си град през 1876г. Получава стипендия и завършва с отличен успех класическата гимназия в Загреб през 1884г. Учителства в Петропавловската духовна семинария и в Ломската гимназия. Следващите две години Цонев учи славистика във Виенския университет при Ватрослав Ягич, а по-късно заминава за Лайпциг, където му преподава проф. Август Лескин.

След завръщането си в София Беньо Цонев чете лекции във Висшето училище (от 1890г.) и преподава в Софийската държавна гимназия. От 1893г. е избран за доцент, а от 1895г. е професор в Катедрата по история на българския език. Бил е декан на Историко-филологическия факултет и ректор на Университета. Със СУ е свързана основната научна и преподавателска дейност на проф. Беньо Цонев, който чете лекции по история на българския език и диалектология.
Изследователската работа на Беньо Цонев е богата и многостранна. Още първото издание на Алековите пътеписи от Америка излиза, придружено от негова бележка.

Сред ранните трудове на Беньо Цонев особено място заема проучването му "За ударението в българския език, сравнено с ударението в другите югоизточни славянски езици", което е съществен принос към славянската акцентология.

Но целта, на която Беньо Цонев подчинява енергията си на учен и изследовател, е написването на пълна история на българския език. В статията си "Увод към историята на българския език" той определя три главни задачи, към разрешаването на които трябва да се насочат българските езиковеди, за да се напише научна история на езика: "1. Да се установи какъв е бил българският език, когато се отделя от другите нему сродни езици. 2. Как се менява и развива българският език, докато живее отделно и само за себе си. 3. Какъв е сега българският език след всичките си менитби."
Отговорите на тези въпроси Беньо Цонев търси през целия си живот.

Първият том на замислената от него многотомна история на българския език излиза през 1918г. След смъртта му многобройните му изследвания са събрани и издадени от учениците му като втори и трети том на "История на българския език". Това изключително негово начинание и дело бе продължено и довършено от Стефан Младенов.
Беньо Цонев е привърженик на историческия подход при разглеждане на езиковите факти. Негови са описанията на редица славянски ръкописни сбирки, както и изданията на повечето стари български писмени паметници. През 1905 г. излиза описанието му на Кюстендилското четвероевангелие, а на следващата година (1906) като книга 1 от поредицата "Български старини" - обширното палеографско и езиково описание на Добрейшовото четвероевангелие. Като книга 4 на тази поредица Беньо Цонев издава и Врачанско евангелие.
Беньо Цонев описва и ръкописната сбирка на Рилския манастир, ръкописните и старопечатни книги в Народната библиотека в София, славянските ръкописи и старопечатни книги в НБ - Пловдив, библиотеката на Българската академия на науките, Загребската библиотека, Берлинската библиотека и др.

Диалектите на българския език фокусират вниманието на лингвиста. Според него диалектите са и първоизточник в изясняването на историческия развой на езика, както и средство, с помощта на което съвременният книжовен език може да се обогати. Голяма негова заслуга е съставянето на "Програма за изучаване на българските народни говори", с която активизира диалектоложките проучвания у нас. По време на пътуванията си из България професорът проучва диалектите и пръв установява важни диалектни граници, като "ятовата граница", и прави класификация на говорите.
По време на Първата световна война участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието. През годините 1916, 1917 и 1918, когато Поморавието е част от Царство България, проучва тъй наречените преходни говори. Заключенията си от тази експедиция публикува в книгата "Произход, име и език на моравците".
Важна част от езиковедската дейност на Беньо Цонев е посветена на въпросите за правописа и книжовния език. Той е и един от авторите на "Български тълковен речник" - първия речник, който представи пълно речниковото богатство на българския език.
Беньо Цонев е голям изследовател на дамаскинската книжнина, пише анализи на творби на Иван Вазов, Петко Тодоров, Тодор Влайков и др., превежда от руски, френски и сърбохърватски.

В статията "Развитие и употребение на членната форма в българский език" (1895) той посочва три основни изисквания за правилна писмена книжовна реч: умерена употреба на членни форми, широка употреба на глаголни форми, ограничаване на отглаголни съществителни. По-късно ученият разглежда отново тези въпроси. В последната си студия "Към правилна българска реч" (1926) Б. Цонев се спира на два проблема, свързани с правилността на книжовната реч: членуване на имената и употреба на предлога на. ( Замислената от него трета част- за отглаголните съществителни, остава недовършена). Авторът съветва книжовниците да употребяват членни форми по-умерено, както в народната реч. Анализирани са много примери, в които члените форми са излишни или са неправилно използвани. Препоръчва се например да не се употребяват членувани форми в съчетания като със съдействие на, с участие на, по молба на, под влияние на и др. Авторът свързва прекомерната употреба на членувани форми с нарушаване благозвучието на речта. Б. Цонев установява, че в много случаи може да се ограничи предлогът на. За да се избегне многократната употреба на предлога на в едно изречение или в близки изречения, ученият препоръчва на да се замени с друг предлог ( от, за, по, върху, у) - Населението поискало защитата от ( вм. на) властта; на да се изпусне- кръг читатели вместо кръг на читатели, след отглаголни съществителни на - не от преходен глагол; чрез трансформация на цялото изречение - Времето беше благоприятно за извършването на полските работи да стане: Времето беше благоприятно да се извършат полските работи.
Въпросът за различията ( семантични, словообразувателни, морфологични, синтактични) между отглаголните съществителни

с наставки - не и - ние е изяснен в статията "Правописни бележки" (1901) . Авторът препоръчва конструкциите с отглаголни съществителни да се употребяват умерено в книжовната реч. В статията "Правопис и благозвучие" (1902) Б. Цонев отделя голямо внимание на един почти неизследван въпрос - благозвучието в книжовния език. Авторът различава няколко вида благозвучие: стихотворно, периодично, синтактично, словотворно, междусловно и фонетично. Посочени са и някои от средствата за благозвучие в книжовната реч: икономична употреба на отглаголните съществителни и на членната форма, избор на по-кратки думи ( произход вм. произхождение, стремеж вм. стремление, съответен вм. съответствуюши) и по- кратки наставки ( педагожки вм. педагогически) допускане на дублетни форми ( тази и тая, онзи и оная, ходим и ходиме и др.). Някои препоръки за реформи в правописа също са обосновани от Б. Цонев с изискване за по-голямо благозвучие в книжовния език. Вместо синтактичното правило за употреба на пълна и кратка членна форма при съществителните от м.р. в ед.ч. ученият препоръчва евфонично правило: пълна членна форма да се пише пред дума, започваща с гласна ( българският език), а непълна членна форма- пред дума, започваща със съгласна ( българския народ). Б. Цонев посвещава много сили за правилното разрешаване на правописния въпрос и за приемане на демократичен правопис, в който да се даде преднина на фонетичния принцип. Той участва в работата на филологическата комисия ( 1892), която представя новаторски проект за правописна реформа, изиграл важна роля в уреждане на правописния въпрос по-късно. Скоро след приемане на първия официален правопис ( 1899) Б. Цонев написва критичната статия
"Правописни бележки" ( 1901). В нея са посочени случаите на непоследователност в правописа и са препоръчани поправки и допълнения към "Упътване за общо правописание" издадено от министъра на просветата Т. Иванчев. Даден е списък на думите, в които буквата ѣ се изговаря като я, за да докаже, че употребата на тази буква е излишна. Б.Цонев обосновава мнението си, че вместо ѣ трябва да се пише е и ê /бел-бели/. Въпросът за буквата ѣ е поставен от автора в статията,, Бележки за българский език и праваписанието му" /1891/.

Библиография: История на българския книжовен език

www.balgari.bg





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Беньо Цонев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.